Феросилиций се използва в стоманодобивната промишленост като деоксидант. По време на процеса на производство на стомана, за отстраняване на вредни примеси като въглерод и сяра от разтопено желязо, се въвежда кислород чрез методи като продухване с кислород или добавяне на окислители. Най-общо казано, целта на продухването с кислород е да окислява елементи като въглерод, силиций, манган, фосфор и сяра в разтопено желязо, образувайки газове или оксиди с по-висока точка на топене. Това намалява неблагоприятните ефекти на тези пет елемента върху състава на стоманата и използва топлината, отделена по време на окисляването, за повишаване на температурата на разтопеното желязо. Въпреки това, този процес постепенно увеличава съдържанието на кислород в стоманата, предимно под формата на FeO. Липсата на отстраняване на кислорода от стоманата се отразява неблагоприятно на механичните свойства на заготовките от лята стомана.
Освен това самият кислород създава няколко недостатъка при производството на стомана:
- Кислородът е една от основните причини за газовата порьозност в частите от лята стомана. По време на втвърдяването на стоманата, разтворимостта на кислорода намалява значително с понижаване на температурата, което кара освободения кислород да реагира с въглерода в стоманата, произвеждайки CO мехурчета, които могат да образуват пори, ако бъдат уловени в стоманата.
- Прекомерното съдържание на кислород в разтопената стомана изостря тенденцията за горещо напукване в лятата стомана. Това е така, защото FeO образува евтектика (FeO·FeS) с FeS, когато се срещнат, който има ниска точка на топене (940 градуса) и има тенденция да се разпределя като тънък филм по границите на зърната, като по този начин насърчава горещо напукване.
- Кислородът също е основен елемент, допринасящ за образуването на неметални включвания. Той може да реагира с различни елементи, за да образува оксидни включвания, които, ако се задържат в стоманата, намаляват нейните характеристики.
За смекчаване на тези проблеми, дезоксидирането е от съществено значение след отстраняване на примесите от разтопеното желязо. Деоксидантите обикновено включват железни сплави, съдържащи елементи като силиций, манган, алуминий и калций, избрани заради силния им афинитет към кислорода. По време на процеса на производство на стомана феросилиций се използва в стоманодобивната промишленост като важен дезоксидант поради силния си афинитет към кислорода. Когато се добави силициево желязо по време на производството на стомана, възниква следната реакция на дезоксидация:
2FeO + Si=2Fe + SiO₂
Силициевият диоксид, произведен след дезоксидация, е по-лек от разтопената стомана и плува на повърхността, навлизайки в шлаката и ефективно премахвайки кислорода от стоманата. Този процес значително повишава здравината, твърдостта и еластичността на стоманата, подобрява нейните магнитни свойства и намалява загубите от хистерезис в трансформаторната стомана.
На практика има два основни метода за дезоксидиране на разтопена стомана:
- Дифузионното дезоксидиране използва поведението на дифузия на кислорода в разтопена стомана, където прахообразни дезоксиданти като въглероден прах,феросилициев прах, калциев силициев прах,алуминиев прах и калциев карбид на прах се разпръскват върху повърхността на шлаката по време на периода на редуциране на рафинирането. Този метод намалява съдържанието на кислород в шлаката и нарушава баланса на разтворимостта на кислород между шлаката и стопената стомана, улеснявайки дифузията на кислород от стопената стомана към шлаката.
- Дезоксидирането чрез утаяване включва директно добавяне на буци дезоксиданти като напрферосилициеви блоковев разтопена стомана, където те реагират с FeO, за да се утаят. Времето на образуване на продукта от дезоксидацията ги категоризира на първични (образувани веднага след добавяне на дезоксиданти в пещта или кофата), вторични (образувани във вече деоксидирана стомана, преди да се охлади до линията на ликвидус) и третични (образувани по време на втвърдяване между ликвидус и солидус линии).
Тези продукти на дезоксидация заедно подобряват качеството и производителността на стоманата.
